24 февр. 2007 г., 11:14
Студен
Защо нарани ме
толкова силно?
Защо ли боли ме
така непосилно?
Не мога да виждам,
да чувам, да мисля.
Сега ненавиждам
усмивката чиста,
която до вчера
ме даряваше с радост
и бе тя за мене
единствена сладост.
Очите зелени
сега не говорят,
така са студени,
за милост не молят.
Сълзи от очите ми
бавно се стичат,
вървя по следите ти
и те ме завличат
на място студено,
тъй празно и пусто.
Разбирам смутена,
ти мен не допускаш
в сърцето ти плахо аз
днес да се скирия,
да намеря утеха там,
ледът да разбия.
© Мони Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Това може да го разбере само,който го е изпитал!Между любовта и омразата съществува само една тънка граница.Понякога е много лесно да я прекрачиш!
Прекрасно стихотворение!Продължавай да пишеш!
Поздрав! -
Много хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрави!