Защо нарани ме толкова силно? Защо ли боли ме така непосилно? Не мога да виждам, да чувам, да мисля. Сега ненавиждам усмивката чиста, която до вчера ме даряваше с радост и бе тя за мене единствена сладост. Очите зелени сега не говорят, така са студени, за милост не молят. Сълзи от очите ми бавно се стичат, вървя по следите ти и те ме завличат на място студено, тъй празно и пусто. Разбирам смутена, ти мен не допускаш в сърцето ти плахо аз днес да се скирия, да намеря утеха там, ледът да разбия.