27 мар. 2009 г., 19:17

Студена морга

813 0 3

         Студена морга

 Сякаш светът е някоя морга,
 студена, пълна с безжизнени лица,
 около теб е пълно с хора,
 но всъщност съществува само самота.
 
 Крещиш, молиш се за малко помощ,
 но думите ти се загубват в една празнина
 Нима имаш вина? Нима някой го е грижа?
 Нима някой ще се поинтересува? Да бе, да...
 
 Сам вървиш около умрелите тела
 усещаш как и твоята душа бавно си отива,
 и искаш да си на мястото на един от тях,
 защото сърцето ти нашепва: "Аз вече умрях..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • нее...нито съм си рязала вените,нито някога ще го направя.Не съм дапресирана,напротив. Но когато ми е гадно за нещо започвам да пиша такива неща.Нищо повече
  • Хей,хей, я по-ведро! Какви са тези настроения? Не е възможно " никой да не го е грижа".Може би не търсиш помощта на правилното място.Желая ти усмивки.
  • Взимай бръснарските ножчета и направо ги гълтай,не си играй да си прерязваш вените.Стихотворението ти е депресивно, апатично,аз такива ги харесвам, но не и когато е самоцелно, каквото според мен е твоето.Не мога да повярвам, че светът ти на 14 години е толкова сринат.А ако е, искрено съжалявам.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...