Студена морга

Mar 27, 2009, 7:17 PM

Poetry » Other

621 0 3

Студена морга

Сякаш светът е някоя морга,
студена, пълна с безжизнени лица,
около теб е пълно с хора,
но всъщност съществува само самота.

Крещиш, молиш се за малко помощ,
но думите ти се загубват в една празнина
Нима имаш вина? Нима някой го е грижа?
Нима някой ще се поинтересува? Да бе, да...

Сам вървиш около умрелите тела
усещаш как и твоята душа бавно си отива,
и искаш да си на мястото на един от тях,
защото сърцето ти нашепва: "Аз вече умрях..."

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Rock-Lady (Деси)

2009-04-09T10:14:06+03:00

нее...нито съм си рязала вените,нито някога ще го направя.Не съм дапресирана,напротив. Но когато ми е гадно за нещо започвам да пиша такива неща.Нищо повече
miralub (Мирелла Кривчева)

2009-03-28T11:07:43+02:00

Хей,хей, я по-ведро! Какви са тези настроения? Не е възможно " никой да не го е грижа".Може би не търсиш помощта на правилното място.Желая ти усмивки.
БезликКомик (Нечарм)

2009-03-28T00:49:04+02:00

Взимай бръснарските ножчета и направо ги гълтай,не си играй да си прерязваш вените.Стихотворението ти е депресивно, апатично,аз такива ги харесвам, но не и когато е самоцелно, каквото според мен е твоето.Не мога да повярвам, че светът ти на 14 години е толкова сринат.А ако е, искрено съжалявам.