Mar 27, 2009, 7:17 PM

Студена морга

  Poetry » Other
808 0 3

         Студена морга

 Сякаш светът е някоя морга,
 студена, пълна с безжизнени лица,
 около теб е пълно с хора,
 но всъщност съществува само самота.
 
 Крещиш, молиш се за малко помощ,
 но думите ти се загубват в една празнина
 Нима имаш вина? Нима някой го е грижа?
 Нима някой ще се поинтересува? Да бе, да...
 
 Сам вървиш около умрелите тела
 усещаш как и твоята душа бавно си отива,
 и искаш да си на мястото на един от тях,
 защото сърцето ти нашепва: "Аз вече умрях..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

  • нее...нито съм си рязала вените,нито някога ще го направя.Не съм дапресирана,напротив. Но когато ми е гадно за нещо започвам да пиша такива неща.Нищо повече
  • Хей,хей, я по-ведро! Какви са тези настроения? Не е възможно " никой да не го е грижа".Може би не търсиш помощта на правилното място.Желая ти усмивки.
  • Взимай бръснарските ножчета и направо ги гълтай,не си играй да си прерязваш вените.Стихотворението ти е депресивно, апатично,аз такива ги харесвам, но не и когато е самоцелно, каквото според мен е твоето.Не мога да повярвам, че светът ти на 14 години е толкова сринат.А ако е, искрено съжалявам.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...