16 сент. 2016 г., 15:18  

Студено

541 0 1

Когато облакът надвисне над вратата ми,
 а дъждът не спира да вали,
 мечтая да прегърна тишината,
 за да изтрия, че  боли.

 

 Мечтая да изчезна в тъмнината,
 да се скрия, да избягам надалеч.
 Освен изгубила душата си
 да загубя и това, което не е вечно.

 

 Мечтая просто да ме няма,
почти нищо да не остане от мен.
 Само няколко голи рани, 
 напомнящи, че навън  е студено. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рали Все права защищены

Р.Братанова

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...