Когато облакът надвисне над вратата ми,
а дъждът не спира да вали,
мечтая да прегърна тишината,
за да изтрия, че боли.
Мечтая да изчезна в тъмнината,
да се скрия, да избягам надалеч.
Освен изгубила душата си
да загубя и това, което не е вечно.
Мечтая просто да ме няма,
почти нищо да не остане от мен.
Само няколко голи рани,
напомнящи, че навън е студено.
© Рали All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
