Sep 16, 2016, 3:18 PM  

Студено 

  Poetry » Love
379 0 1

Когато облакът надвисне над вратата ми,
 а дъждът не спира да вали,
 мечтая да прегърна тишината,
 за да изтрия, че  боли.

 

 Мечтая да изчезна в тъмнината,
 да се скрия, да избягам надалеч.
 Освен изгубила душата си
 да загубя и това, което не е вечно.

 

 Мечтая просто да ме няма,
почти нищо да не остане от мен.
 Само няколко голи рани, 
 напомнящи, че навън  е студено. 

© Рали All rights reserved.

Р.Братанова

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??