16.09.2016 г., 15:18 ч.  

Студено 

  Поезия » Любовна
349 0 1

Когато облакът надвисне над вратата ми,
 а дъждът не спира да вали,
 мечтая да прегърна тишината,
 за да изтрия, че  боли.

 

 Мечтая да изчезна в тъмнината,
 да се скрия, да избягам надалеч.
 Освен изгубила душата си
 да загубя и това, което не е вечно.

 

 Мечтая просто да ме няма,
почти нищо да не остане от мен.
 Само няколко голи рани, 
 напомнящи, че навън  е студено. 

© Рали Всички права запазени

Р.Братанова

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??