Студено
Когато облакът надвисне над вратата ми,
а дъждът не спира да вали,
мечтая да прегърна тишината,
за да изтрия, че боли.
Мечтая да изчезна в тъмнината,
да се скрия, да избягам надалеч.
Освен изгубила душата си
да загубя и това, което не е вечно.
Мечтая просто да ме няма,
почти нищо да не остане от мен.
Само няколко голи рани,
напомнящи, че навън е студено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рали Всички права запазени
