3 апр. 2007 г., 12:06

Студено е...

772 0 2

Студено е... И мрачно...

Гръм, буря и мъгла.

Студено е и силен вятър брули

останките на някогашна красота.

Сивее небосводът и грозен е светът.

Вали!!!

Дъждовни капки бият по прашната земя...

Мътилка!

Смрад!

Боли!...

.......................................................................

Покой!

Снежинки раните погалват нежно,

покриват черните, изгнилите места;

за миг покой и тишина...

а после вятър, буря, пустота...

 

Денят навън е чудно топъл и красив,

пропит с ухание на пролетни цветя.

Тогава питам се,

къде намерих тази грозота?

Навярно взирайки се в своята ограбена душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво се е получило, Петя!!! Поздрави!!!

    п.с. А не би ли трябвало последния куплет да ти е отделения?
    Поне аз така мисля.
  • Тъжно е!
    Но и в тъгата има красота!
    Харесва ми ,да те чета!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...