Apr 3, 2007, 12:06 PM

Студено е...

  Poetry
768 0 2

Студено е... И мрачно...

Гръм, буря и мъгла.

Студено е и силен вятър брули

останките на някогашна красота.

Сивее небосводът и грозен е светът.

Вали!!!

Дъждовни капки бият по прашната земя...

Мътилка!

Смрад!

Боли!...

.......................................................................

Покой!

Снежинки раните погалват нежно,

покриват черните, изгнилите места;

за миг покой и тишина...

а после вятър, буря, пустота...

 

Денят навън е чудно топъл и красив,

пропит с ухание на пролетни цветя.

Тогава питам се,

къде намерих тази грозота?

Навярно взирайки се в своята ограбена душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво се е получило, Петя!!! Поздрави!!!

    п.с. А не би ли трябвало последния куплет да ти е отделения?
    Поне аз така мисля.
  • Тъжно е!
    Но и в тъгата има красота!
    Харесва ми ,да те чета!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...