Студено е...
Студено е... И мрачно...
Гръм, буря и мъгла.
Студено е и силен вятър брули
останките на някогашна красота.
Сивее небосводът и грозен е светът.
Вали!!!
Дъждовни капки бият по прашната земя...
Мътилка!
Смрад!
Боли!...
.......................................................................
Покой!
Снежинки раните погалват нежно,
покриват черните, изгнилите места;
за миг покой и тишина...
а после вятър, буря, пустота...
Денят навън е чудно топъл и красив,
пропит с ухание на пролетни цветя.
Тогава питам се,
къде намерих тази грозота?
Навярно взирайки се в своята ограбена душа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
