19 мар. 2006 г., 21:22

Студено ми е...

902 0 6
Студено ми е,много,много.
Потрепвам ,стискам устни.
Запалила съм ,навред е топло
ала не мога да се стопля
и защо ли..
Да дойде искам във съня ми
и да ме стопли със  усмивка.
А мен да ми е топло,топло...
Камината грее до червено.
Косите ми са мокри,ала потрепвам
защото пак ми е студено.
Дано не ме отмине във съня ми,
да дойде тихо мълчаливо.
Венец от от моите целувки,
букет от нежните прегръдки,
постеля мека от копнежи
завивка от мечти и песни.
Очите стискам да заспя,
ала до болка се страхувам
името му да не изрека
не искам никой да го чува.
За мен да бъде във съня
за мен да се усмихва
студено ми е ,искам да заспя,
а той отново мен да ме сънува...





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нежно и красиво....
  • "Очите стискам да заспя,
    ала до болка се страхувам
    името му да не изрека
    не искам никой да го чува"...

    Харесва ми, Жени! 6!

  • Браво,Джейни! Скоро ще се стопли всичко, от сърцето ти извира огън!
  • Едно голямо Браво!
  • много хубава и нежна история...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...