Студено ми е там...
Студено ми е там,
във края на очите ти,
разбих се в бялото,
далече от зениците,
разрових леко с
пръсти из мечтите ти
и нямаше ме, заболя ме
повече и от плесниците.
Попива влагата отново
в черното на миглите ми
и без малко, напоени от
измамност да прокапят,
зад ехото на думите,
износени от мислите ми,
не намирам сили в мен
дори да те изпратя.
Ще тръгваш ли? Щом
бързаш, моля те, върви!
Ще ти подам ръка за
непохватното сбогуване,
а ако размислиш,
пред вратата ми поспри,
каквото и да кажем,
вече няма да се чуваме.
във края на очите ти,
разбих се в бялото,
далече от зениците,
разрових леко с
пръсти из мечтите ти
и нямаше ме, заболя ме
повече и от плесниците.
Попива влагата отново
в черното на миглите ми
и без малко, напоени от
измамност да прокапят,
зад ехото на думите,
износени от мислите ми,
не намирам сили в мен
дори да те изпратя.
Ще тръгваш ли? Щом
бързаш, моля те, върви!
Ще ти подам ръка за
непохватното сбогуване,
а ако размислиш,
пред вратата ми поспри,
каквото и да кажем,
вече няма да се чуваме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
