Студено ми е там,
във края на очите ти,
разбих се в бялото,
далече от зениците,
разрових леко с
пръсти из мечтите ти
и нямаше ме, заболя ме
повече и от плесниците.
Попива влагата отново
в черното на миглите ми
и без малко, напоени от
измамност да прокапят, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up