Елишка (Елица Стоянова) Елишка (Елица Стоянова)
23 364
Oct 25, 2007, 10:43 AM

Студено ми е там...

  Poetry » Love
1.3K 0 30
Студено ми е там,
във края на очите ти,
разбих се в бялото,
далече от зениците,
разрових леко с
пръсти из мечтите ти
и нямаше ме, заболя ме
повече и от плесниците.
Попива влагата отново
в черното на миглите ми
и без малко, напоени от
измамност да прокапят,
зад ехото на думите,
износени от мислите ми,
не намирам сили в мен
дори да те изпратя.
Ще тръгваш ли? Щом
бързаш, моля те, върви!
Ще ти подам ръка за
непохватното сбогуване,
а ако размислиш,
пред вратата ми поспри,
каквото и да кажем,
вече няма да се чуваме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0