Студено прозаичен стих
По стълбовете само некролози.
Завоите - отрупани с цветя.
От миризма на карамфил и рози
не се усеща как вони газта.
От мраморните кръстове студее.
Полираните снимки не блестят.
Мотори, вместо птички, грозно пеят.
Вместо усмивки - клаксони реват.
Пищят спирачки. Псуват се шофьори.
Очите от изкуственост горчат.
Не иска никой да премине втори,
но първите минават в оня свят...
Всичко е студено прозаично.
Пешаците метафорно мълчат
и с погледи живота те разлистват...
Вместо афиши, помени четат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
