Ангар (Ангел Чортов)
796 1874
21 дек. 2012 г., 13:03

Студенти от НАТФИЗ със странно хоби 

  Поэзия » Юмористическая
896 0 9

 

Във столичен известен ресторант,

седял известният поет Бесан.

Ту се усмихва тихо, ту въздиша - 

пак вицове навярно в рими пише.

 

На друга маса пък каре младежи,

студенти от НАТФИЗ, а не невежи,

си шепнат нещо, нещичко чертаят -

пак скеч навярно, някакъв, ще разиграят.

 

Един от тях след малко се изправил

и до поета в гръб се приближил,

и по врата шамар му зашлевИл,

като извикал:

 

- Здрасти бе, Ангар!

Къде така се губиш бе, другар?

 

Бесан казал:

 

- Приятелю, грешиш!

Как мене със Ангар ще ме сравниш!

Това че в мене него припознаваш,

показва че ни мен, нито Ангар познаваш.

Аз съм поет - Ангар е каруцар!

 

Студентът се сконфузил:

 

- Извинете ...

Навярно съм се припознал ... Простете ...

 

Сконфузен се прибрал на свойта маса,

ала след малко пак се приближил

и нов шамар върху врата му залепил:

 

- Защо ме лъжеш - ти си бе, Ангар!

Не ще се умориш да се шегуваш!

Сега на друг човек ми се преструваш!

Поет си, но като артист - не струваш!

 

Сега Бесан съвсем се разгневил:

 

- Младежо, чуваш ли какво хортуваш?

Не за артист - и за поет Ангар не струва!

Че е поет той само се преструва!

 

И пак младежът много се смутил,

и пак, сконфузен, се отдалечил.

 

А сам Бесан, 

за да избегне таз досада, 

на втория етаж се настанил

и писането там си продължил.

 

Ала и там студентът го открил

и нов шамар върху врата му залепил:

 

- Ангаре! Гледай го къде се крие!

А долу аз за малко да пребия

един човек - така да ти прилича!

Ангаре, знаеш колко те обичам!

 

И той понечил и да го прегърне,

ала Бесан свирепо се извърнал:

 

- Пръждосвай се от мене бе, келеш!

Не съм Ангар - кога ще разбереш!

Сега ще изхвърчиш през тоз прозорец!

Да бе ме припознал в Старозагорец,

в Барона, в Райсън или Албатрос!

А ти - в Ангар! Ангар е тъп и прост!

 

Младежът пак ужасно се сконфузил.

назад, назад, като насрано дЕте, 

се изхлузил,

и като се прибрал на свойта маса, казАл:

 

- Сега да си довършим баса.

От теб за първия шамар - петарка.

За втория от тебе - десетачка.

За третия - от тебе - двайсетачка.

А утре другаде ще ги изпием

и някой друг поет ще понабием.

 

Желание сърцето ми изгаря -

да мога и Ангар да нашамаря.

Но ресторанти той не посещава -

и туй до днес от боя го спасява.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Ангел Чортов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??