Студенти от НАТФИЗ със странно хоби
Във столичен известен ресторант,
седял известният поет Бесан.
Ту се усмихва тихо, ту въздиша -
пак вицове навярно в рими пише.
На друга маса пък каре младежи,
студенти от НАТФИЗ, а не невежи,
си шепнат нещо, нещичко чертаят -
пак скеч навярно, някакъв, ще разиграят.
Един от тях след малко се изправил
и до поета в гръб се приближил,
и по врата шамар му зашлевИл,
като извикал:
- Здрасти бе, Ангар!
Къде така се губиш бе, другар?
Бесан казал:
- Приятелю, грешиш!
Как мене със Ангар ще ме сравниш!
Това че в мене него припознаваш,
показва че ни мен, нито Ангар познаваш.
Аз съм поет - Ангар е каруцар!
Студентът се сконфузил:
- Извинете ...
Навярно съм се припознал ... Простете ...
Сконфузен се прибрал на свойта маса,
ала след малко пак се приближил
и нов шамар върху врата му залепил:
- Защо ме лъжеш - ти си бе, Ангар!
Не ще се умориш да се шегуваш!
Сега на друг човек ми се преструваш!
Поет си, но като артист - не струваш!
Сега Бесан съвсем се разгневил:
- Младежо, чуваш ли какво хортуваш?
Не за артист - и за поет Ангар не струва!
Че е поет той само се преструва!
И пак младежът много се смутил,
и пак, сконфузен, се отдалечил.
А сам Бесан,
за да избегне таз досада,
на втория етаж се настанил
и писането там си продължил.
Ала и там студентът го открил
и нов шамар върху врата му залепил:
- Ангаре! Гледай го къде се крие!
А долу аз за малко да пребия
един човек - така да ти прилича!
Ангаре, знаеш колко те обичам!
И той понечил и да го прегърне,
ала Бесан свирепо се извърнал:
- Пръждосвай се от мене бе, келеш!
Не съм Ангар - кога ще разбереш!
Сега ще изхвърчиш през тоз прозорец!
Да бе ме припознал в Старозагорец,
в Барона, в Райсън или Албатрос!
А ти - в Ангар! Ангар е тъп и прост!
Младежът пак ужасно се сконфузил.
назад, назад, като насрано дЕте,
се изхлузил,
и като се прибрал на свойта маса, казАл:
- Сега да си довършим баса.
От теб за първия шамар - петарка.
За втория от тебе - десетачка.
За третия - от тебе - двайсетачка.
А утре другаде ще ги изпием
и някой друг поет ще понабием.
Желание сърцето ми изгаря -
да мога и Ангар да нашамаря.
Но ресторанти той не посещава -
и туй до днес от боя го спасява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Чортов Все права защищены
