19 июн. 2009 г., 12:42

Студентска 

  Поэзия
521 0 8

 

 

Ненагледна моя,

моя малка ненаситнице,

знаеш ли защо съм тъй унил?

Свършиха се, миличка, париците,

а два дни вече стана -

глътчица не съм отпил...

 

А, ти си се насълзила,

моя мила грешнице.

От мъка или от цигарен дим?

Усмихни се, че така си като вещица!

Припни навън и заеми

за малко водка, бренди

или, в краен случай, джин!

 

Хайде бързай, бързай,

мое мъничко момиче!

Надежда всякаква вече изгубвам...

Какво ме гледаш тъпо?

Хайде тичай!

И после, честна дума,

до насита ще се любим!

 

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??