Студентска
Ненагледна моя,
моя малка ненаситнице,
знаеш ли защо съм тъй унил?
Свършиха се, миличка, париците,
а два дни вече стана -
глътчица не съм отпил...
А, ти си се насълзила,
моя мила грешнице.
От мъка или от цигарен дим?
Усмихни се, че така си като вещица!
Припни навън и заеми
за малко водка, бренди
или, в краен случай, джин!
Хайде бързай, бързай,
мое мъничко момиче!
Надежда всякаква вече изгубвам...
Какво ме гледаш тъпо?
Хайде тичай!
И после, честна дума,
до насита ще се любим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
