20 апр. 2008 г., 07:06

Студентски диптих

3.8K 0 14

           Студентски диптих

       Закана – Русин Катански

 

Въртят се в главата различни закони:

на Оствалд, Колрауш или Бойл-Мариот...

Физикохимия страшна в момента ме гони –

до „десети” ще стана досущ идиот...

 

Омръзна ми вече от сухи храни

и хляба, поръсен със мъничко сол!

Затворен сред четири бели стени

прекарвам деня си, закотвен на стол.

 

На асистентката Бацалова хич не й пука

и както върви, във сюблимен момент,

чрез нейната сложна и точна наука

току-виж съм станал отличен студент.

 

И няма утеха – нощта е пред мене...

Започвам с учебника спора горещ.

И все се заканвам - ще дойде туй време

и „тухлата” синя ще пламне кат’ свещ!

 

       Подкана-отговор – Станчо Станчев

 

  Съжалявам те, Руси, но няма как брат!

  Не ще ти помогнат злостни закани.

  Науките сами да се учат не щат –

  та... затуй са и мойте подкани.

 

„Да се учим!” – това е целта ни заветна.

  Инженер-технолог е блян тъй познат.

  След време ще имаш заплата „несметна”.

  Ще бъдеш началник! Напук! На инат!

 

  Събуждай се вече! И те моля, седни

  зад учебника, в тихата стая.

„Тухлата” синя с любов погледни,

  отвори я и... влез във безкрая...

 

 Ден и нощ зубкай, не разчитай на шанс!

 Спомни си неволите лански.

 Стискам ти палци и шепна във транс –

 успех ти желая, Катански!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Русин Катански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нашата "тухла" беше тъмнозелена, но зорът си беше голям.
    Физикохимията беше един от праговете и във ВХТИ.
    Яко четене искаше...
    Чудесно си описал студентските мъки!!!
  • Благодаря ви, приятели! И аз съм бил на ниво тогава, но Станчо Станчев е уникален и не само с този отговор!
  • :D хаха супер е много е свежо

  • Прегръдки, Вилдан и споко - нали за това са приятелите
  • Жива и здрава да си, Елена!Нямаше да мога да си намеря покой...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...