20 апр. 2008 г., 07:06

Студентски диптих

3.8K 0 14

           Студентски диптих

       Закана – Русин Катански

 

Въртят се в главата различни закони:

на Оствалд, Колрауш или Бойл-Мариот...

Физикохимия страшна в момента ме гони –

до „десети” ще стана досущ идиот...

 

Омръзна ми вече от сухи храни

и хляба, поръсен със мъничко сол!

Затворен сред четири бели стени

прекарвам деня си, закотвен на стол.

 

На асистентката Бацалова хич не й пука

и както върви, във сюблимен момент,

чрез нейната сложна и точна наука

току-виж съм станал отличен студент.

 

И няма утеха – нощта е пред мене...

Започвам с учебника спора горещ.

И все се заканвам - ще дойде туй време

и „тухлата” синя ще пламне кат’ свещ!

 

       Подкана-отговор – Станчо Станчев

 

  Съжалявам те, Руси, но няма как брат!

  Не ще ти помогнат злостни закани.

  Науките сами да се учат не щат –

  та... затуй са и мойте подкани.

 

„Да се учим!” – това е целта ни заветна.

  Инженер-технолог е блян тъй познат.

  След време ще имаш заплата „несметна”.

  Ще бъдеш началник! Напук! На инат!

 

  Събуждай се вече! И те моля, седни

  зад учебника, в тихата стая.

„Тухлата” синя с любов погледни,

  отвори я и... влез във безкрая...

 

 Ден и нощ зубкай, не разчитай на шанс!

 Спомни си неволите лански.

 Стискам ти палци и шепна във транс –

 успех ти желая, Катански!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Русин Катански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нашата "тухла" беше тъмнозелена, но зорът си беше голям.
    Физикохимията беше един от праговете и във ВХТИ.
    Яко четене искаше...
    Чудесно си описал студентските мъки!!!
  • Благодаря ви, приятели! И аз съм бил на ниво тогава, но Станчо Станчев е уникален и не само с този отговор!
  • :D хаха супер е много е свежо

  • Прегръдки, Вилдан и споко - нали за това са приятелите
  • Жива и здрава да си, Елена!Нямаше да мога да си намеря покой...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...