Студентски диптих
Студентски диптих
Закана – Русин Катански
Въртят се в главата различни закони:
на Оствалд, Колрауш или Бойл-Мариот...
Физикохимия страшна в момента ме гони –
до „десети” ще стана досущ идиот...
Омръзна ми вече от сухи храни
и хляба, поръсен със мъничко сол!
Затворен сред четири бели стени
прекарвам деня си, закотвен на стол.
На асистентката Бацалова хич не й пука
и както върви, във сюблимен момент,
чрез нейната сложна и точна наука
току-виж съм станал отличен студент.
И няма утеха – нощта е пред мене...
Започвам с учебника спора горещ.
И все се заканвам - ще дойде туй време
и „тухлата” синя ще пламне кат’ свещ!
Подкана-отговор – Станчо Станчев
Съжалявам те, Руси, но няма как брат!
Не ще ти помогнат злостни закани.
Науките сами да се учат не щат –
та... затуй са и мойте подкани.
„Да се учим!” – това е целта ни заветна.
Инженер-технолог е блян тъй познат.
След време ще имаш заплата „несметна”.
Ще бъдеш началник! Напук! На инат!
Събуждай се вече! И те моля, седни
зад учебника, в тихата стая.
„Тухлата” синя с любов погледни,
отвори я и... влез във безкрая...
Ден и нощ зубкай, не разчитай на шанс!
Спомни си неволите лански.
Стискам ти палци и шепна във транс –
успех ти желая, Катански!
© Русин Катански All rights reserved.
