19 мая 2020 г., 18:29

Стъклен Свят

1.3K 0 2

Стъклен Свят

 

Чупливите чаши си мислеха, че живеят

и че Светът е голям магазин.

Подредените щандове отвсякъде греят

и са важни всичките – до един.

 

Чупливите чаши си мислеха за шампанско,

престижен живот в охолство и лукс.

Бяха готови на съдба емигрантска,

дори да берат домати и лук.

 

„Ягодови поляни” и вечния Битълс

бе сбъдната и реална мечта.

В „ Хотел Калифорния”, заедно с Игълс,

пазеха за чашите камериери места.

 

И цели сервизи пътуваха гордо

по цялата неолиберална Земя.

Е някои падаха на Щурците „зад борда”,

но слава ги чакаше всичките – до една.

 

Чупливите чаши от фини кристали.

Чупливите чаши от обикновено стъкло.

Едните се мислеха за генерали,

а другите се „гордееха” с потекло.

 

И всичко с трясък разби се внезапно.

Слонът бе влязъл в стъкларския магазин.

Слон малък, невидим съвсем непонятно

в Света от стъкло Чашите хора изби до един.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...