19.05.2020 г., 18:29

Стъклен Свят

1.3K 0 2

Стъклен Свят

 

Чупливите чаши си мислеха, че живеят

и че Светът е голям магазин.

Подредените щандове отвсякъде греят

и са важни всичките – до един.

 

Чупливите чаши си мислеха за шампанско,

престижен живот в охолство и лукс.

Бяха готови на съдба емигрантска,

дори да берат домати и лук.

 

„Ягодови поляни” и вечния Битълс

бе сбъдната и реална мечта.

В „ Хотел Калифорния”, заедно с Игълс,

пазеха за чашите камериери места.

 

И цели сервизи пътуваха гордо

по цялата неолиберална Земя.

Е някои падаха на Щурците „зад борда”,

но слава ги чакаше всичките – до една.

 

Чупливите чаши от фини кристали.

Чупливите чаши от обикновено стъкло.

Едните се мислеха за генерали,

а другите се „гордееха” с потекло.

 

И всичко с трясък разби се внезапно.

Слонът бе влязъл в стъкларския магазин.

Слон малък, невидим съвсем непонятно

в Света от стъкло Чашите хора изби до един.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...