И тъй върви всеки странник, блед
прокарва своя път в нощта,
когато светът е все още тъй млад
и ние в него с нови и топли сърцa
откриваме своя посока и път
Небето е сиво, покрито с облаци тежки,
няма дори и искрица светлинка,
да ни даде посока и нашите грешки,
отекват в заобикалящата ни тишина.
Защото от стъкло направен е този свят
И реже сърцата ни с малки прашинки,
остри късчета от това сиво стъкло, ...