13 мар. 2006 г., 12:23

Стъклената кутия

1.9K 0 5

В стъклена кутия под възглавницата ми,
аз крия своите съкровища.
Всички мои заблуди.
Всички щастливи мигове.
Всички красиви моменти.
Всичко това,което вече е мъртво.
Кутията е с форма на сърце,блещукаща като диамант,
пазеща една самотна сълза.
Тя пази всичко ценно...спомени от детството,
мечтите ми,малките неща,карали ме да се усмихвам...
Тази кутия е вечно заключена.
Скрита дълбоко и пазена от всякакви погледи.
Всичко в нея ме прави щастлива,но заедно с това
ме кара да се чувствам слаба.
Не ми помага да се боря.
Всички тежки изпитания и болезнени моменти,
които съм преживяла също са вътре.
Те обаче ми помагат да намеря себе си...да оцелявам всеки ден!
Мисията на щастливите и тежките моменти е важна!
Тя се пази там - в стъклената кутия!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това са импресии. при това много добри! Поздрав!
  • Допада ми идеята ,но не и формата,мисля,че не се вместваш в жанра стихотворение-това си е чиста проза-графичното оформление не ти помага много.
  • Всички имаме своите кутийки със съкровища, в пряк и преносен смисъл, които отключват преживявания и ни правят по-цялостни. Браво, че си се сетила да пишеш за това! На мен формата на творбата ми допада.
  • Мисля, че е много красиво!
  • Идея,която ми хареса.Липсва мелодията на стиха.Защо не го доразвиеш в друга форма??Ще докосва повече!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...