Mar 13, 2006, 12:23 PM

Стъклената кутия

  Poetry
1.9K 0 5

В стъклена кутия под възглавницата ми,
аз крия своите съкровища.
Всички мои заблуди.
Всички щастливи мигове.
Всички красиви моменти.
Всичко това,което вече е мъртво.
Кутията е с форма на сърце,блещукаща като диамант,
пазеща една самотна сълза.
Тя пази всичко ценно...спомени от детството,
мечтите ми,малките неща,карали ме да се усмихвам...
Тази кутия е вечно заключена.
Скрита дълбоко и пазена от всякакви погледи.
Всичко в нея ме прави щастлива,но заедно с това
ме кара да се чувствам слаба.
Не ми помага да се боря.
Всички тежки изпитания и болезнени моменти,
които съм преживяла също са вътре.
Те обаче ми помагат да намеря себе си...да оцелявам всеки ден!
Мисията на щастливите и тежките моменти е важна!
Тя се пази там - в стъклената кутия!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това са импресии. при това много добри! Поздрав!
  • Допада ми идеята ,но не и формата,мисля,че не се вместваш в жанра стихотворение-това си е чиста проза-графичното оформление не ти помага много.
  • Всички имаме своите кутийки със съкровища, в пряк и преносен смисъл, които отключват преживявания и ни правят по-цялостни. Браво, че си се сетила да пишеш за това! На мен формата на творбата ми допада.
  • Мисля, че е много красиво!
  • Идея,която ми хареса.Липсва мелодията на стиха.Защо не го доразвиеш в друга форма??Ще докосва повече!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...