13 дек. 2007 г., 20:13

Стъклени стъпки 

  Поэзия » Любовная
887 0 8
Топи се в сенките нощта,
в гърдите ми тежи омая,
отблъсквам с думи близостта,
чертая фигури във Рая.

Загубила поредната мечта,
пристъпвам плавно и не зная
сънувам ли, или в съня
оставила съм те в безкрая.

Рисуваш някъде и ти,
заспиваш с мисълта за Рая,
извиваш чувството с очи,
затваряш спомена във стая.

Рискуваш някъде и ти.
Нима си сам, обвит от тъмнината,
нима затворникът си ти,
а аз - човекът пред вратата?

© Габриела Манолова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??