Стъклени стъпки
Топи се в сенките нощта,
в гърдите ми тежи омая,
отблъсквам с думи близостта,
чертая фигури във Рая.
Загубила поредната мечта,
пристъпвам плавно и не зная
сънувам ли, или в съня
оставила съм те в безкрая.
Рисуваш някъде и ти,
заспиваш с мисълта за Рая,
извиваш чувството с очи,
затваряш спомена във стая.
Рискуваш някъде и ти.
Нима си сам, обвит от тъмнината,
нима затворникът си ти,
а аз - човекът пред вратата?
в гърдите ми тежи омая,
отблъсквам с думи близостта,
чертая фигури във Рая.
Загубила поредната мечта,
пристъпвам плавно и не зная
сънувам ли, или в съня
оставила съм те в безкрая.
Рисуваш някъде и ти,
заспиваш с мисълта за Рая,
извиваш чувството с очи,
затваряш спомена във стая.
Рискуваш някъде и ти.
Нима си сам, обвит от тъмнината,
нима затворникът си ти,
а аз - човекът пред вратата?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Манолова Всички права запазени
