13.12.2007 г., 20:13 ч.

Стъклени стъпки 

  Поезия » Любовна
1033 0 8
Топи се в сенките нощта,
в гърдите ми тежи омая,
отблъсквам с думи близостта,
чертая фигури във Рая.

Загубила поредната мечта,
пристъпвам плавно и не зная
сънувам ли, или в съня
оставила съм те в безкрая.

Рисуваш някъде и ти,
заспиваш с мисълта за Рая,
извиваш чувството с очи,
затваряш спомена във стая.

Рискуваш някъде и ти.
Нима си сам, обвит от тъмнината,
нима затворникът си ти,
а аз - човекът пред вратата?

© Габриела Манолова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??