16 февр. 2011 г., 21:19

Стъклено щастие

891 0 0

Беше жестоко.

Беше безумие,

даже и болка.

Бях се изгубила.

Беше сърцето,

то се пречупваше.

Беше проклето...

стъклено щастие.

Обичах до лудост.

От лудост забравих се.

Стисках със зъби.

В стъклото порязах се.

Беше и страстно,

дантела измачкана.

Бях се облякла

в тихо очакване.

Беше мелодия.

Каменна скулптура.

Беше илюзия,

скрита във утрото.

Беше ми стъклено,

крехко, чупливо.

Беше ми истинско...

Нещастно-щастливо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...