Беше жестоко.
Беше безумие,
даже и болка.
Бях се изгубила.
Беше сърцето,
то се пречупваше.
Беше проклето...
стъклено щастие.
Обичах до лудост.
От лудост забравих се.
Стисках със зъби.
В стъклото порязах се.
Беше и страстно,
дантела измачкана.
Бях се облякла
в тихо очакване.
Беше мелодия.
Каменна скулптура.
Беше илюзия,
скрита във утрото.
Беше ми стъклено,
крехко, чупливо.
Беше ми истинско...
Нещастно-щастливо.
© Ина All rights reserved.