Стъклено щастие

in4enceto_91 (Ина)
91 72

16.02.2011 г., 21:19 ч.

Поезия » Любовна

639 0 0

Беше жестоко.

Беше безумие,

даже и болка.

Бях се изгубила.

Беше сърцето,

то се пречупваше.

Беше проклето...

стъклено щастие.

Обичах до лудост.

От лудост забравих се.

Стисках със зъби.

В стъклото порязах се.

Беше и страстно,

дантела измачкана.

Бях се облякла

в тихо очакване.

Беше мелодия.

Каменна скулптура.

Беше илюзия,

скрита във утрото.

Беше ми стъклено,

крехко, чупливо.

Беше ми истинско...

Нещастно-щастливо.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.