16.02.2011 г., 21:19

Стъклено щастие

888 0 0

Беше жестоко.

Беше безумие,

даже и болка.

Бях се изгубила.

Беше сърцето,

то се пречупваше.

Беше проклето...

стъклено щастие.

Обичах до лудост.

От лудост забравих се.

Стисках със зъби.

В стъклото порязах се.

Беше и страстно,

дантела измачкана.

Бях се облякла

в тихо очакване.

Беше мелодия.

Каменна скулптура.

Беше илюзия,

скрита във утрото.

Беше ми стъклено,

крехко, чупливо.

Беше ми истинско...

Нещастно-щастливо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...