Прихлупено и сиво, мрачно и студено...

Идва и отива си отново, тя - усмивката...

Раждаме се в полутонове, раждаме се във ръжда...

Угнива младостта ни, избледняват спомени още не изживяни и отива си тя - усмивката...

Пир по време на чума е животът ни, "Пир по време на чума" - видях го някъде в книгите!

И в книга не написана превърна се животът ми, в книга, овехтяла от четене.

Влакът по релсите се влачи, а полето е осеяно с косачи... палачи чакат мойта смърт, но Аз още имам път...