Mar 26, 2008, 3:27 PM

Стъмни се

  Poetry » Other
904 0 0

Прихлупено и сиво, мрачно и студено...

Идва и отива си отново, тя - усмивката...

Раждаме се в полутонове, раждаме се във ръжда...

Угнива младостта ни, избледняват спомени още не изживяни и отива си тя - усмивката...

Пир по време на чума е животът ни, "Пир по време на чума" - видях го някъде в книгите!

И в книга не написана превърна се животът ми, в книга, овехтяла от четене.

Влакът по релсите се влачи, а полето е осеяно с косачи... палачи чакат мойта смърт, но Аз още имам път...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Генешка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...