Стъмва се вече
Ден като другите – слънце, небе,
лаят на куче – утро дере...
Вятърът шушне – нехайно снове…
Забързани хора – незнайно къде...
Крясък на Сова – това пък отде?!
Нощ е далече, а стъмва се вече…
Чух дума – и тя ме посече:
– Хайде нататък, към белия Мрак.
– Това пък може ли? Как?
– Недей да се плашиш - той си е черен.
Страшното става кога е избелен. ...