Стъмва се вече
Стъмва се вече
Ден като другите – слънце, небе,
лаят на куче – утро дере...
Вятърът шушне – нехайно снове…
Забързани хора – незнайно къде...
Крясък на Сова – това пък отде?!
Нощ е далече, а стъмва се вече…
Чух дума – и тя ме посече:
– Хайде нататък, към белия Мрак.
– Това пък може ли? Как?
– Недей да се плашиш - той си е черен.
Страшното става кога е избелен.
Лошото – случва се денем,
(Нощта е само сянката дневна)
Бялото в Мрака – светлина е последна.
Тъмата нататък – самотна пътека…
И няма фанфари – коловоз е за глухи.
Водопади не пеят – реките са сухи.
(И няма лодкари – само гробари)
И няма градини – гъмжи от гадини.
Легион от костенурки кашици –
като охлюви голи – без коруби душици…
Пътят през Мрака, това е… – чак до Небе.
Ще познаеш ли себе кога се завърнеш, дете?!
Ще знаеш ли как се живее –
щом узнал си - как Дрехата тлее?!
Р. Първанова
© Ренета Първанова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Само аз ли не видях мрака?
Явно съм незрящ за него... -
Поздрав и от мен, Рени за хубавия стих!
Всеки път ни поднасяш по по-различен,
някакъв твой начин поезията си и на мен
определено ми харесва. -
Анабел, благодаря за този коментар!! Много си права!
-
Обещаното си е обещано, Майче!
-
Майче, не помръквай - харесвам си те такава /светулкена!
/ от утре минавам на почти хумор та чак до хумор - обещавам! Благодаря, ти, мила! -
Благодаря за вниманието, Катя!
-
Хубава творба!Поздравления!
-
Благодаря ти Анастасия, дано заслужавам наистина такъв коментар!
Кръстина, благодаря и на теб!
Пожелавам ви много хубава неделна вечер! -
Много образен, талантливо сътворен и въздействащ елегичен стих,
много силни, оригинални и стилни метафори!
Поздрави и от мен! -
Лейди, благодаря ти, поласкана съм от коментара ти. Нека и твоя ден е вълшебен!
Благодаря, Драго! Поздрав от мен! -
харесах!!!
-
Мерси, Ник!
-
Прекрасен и за теб, Рени!
-
Трогна ме, Ник! Да бъде Светлина! Поздрав от мен, с пожелание за хубав ден!
-
От това , което съм прочел от теб, това стихо, пропито с прекрасна философия, ми хареса най-много!!!
Не знам защо, но в "твоя мрак", аз не забелязах песимизъм...
Не усетих мрака. По-скоро нещо просветна! -
Мисана, Емо,Стойне, Крис, благодаря ви!
-
"Бялото в мрака - светлина е последна.
Тъмата нататък - самотна пътека...
И няма фанфари - коловоз е за глухи.
Водопади не пеят - реките са сухи.!
Много силна и реалистична творба.Всичко е безнадежност и край!
Това е пророческа поезия, която сочи пътеките към кодираното милиони години преди нас...Прекланям се пред силата на перото ти, Рени! -
,, Ще познаеш ли себе, кога се завърнеш, дете!?,,...Харесвам поезията ти Рени. Сърдечни поздрави
-
"Тъмата нататък – самотна пътека…
И няма фанфари – коловоз е за глухи.
Водопади не пеят – реките са сухи.
(И няма лодкари – само гробари)
И няма градини – гъмжи от гадини.
Легион от костенурки кашици –
като охлюви голи – без коруби душици…"
Много мрак и безнадеждност лъхат от тези редове, Рени! Но какво по-хубаво от мрак и безнадеждност? Това означава край на илюзиите.
Актьорите свалят маските от пиесата, в която учестват и независимо от цената за заплащане са вече автентични.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Пламена, много си мила - благодаря ти!