Стъмва се вече
Стъмва се вече
Ден като другите – слънце, небе,
лаят на куче – утро дере...
Вятърът шушне – нехайно снове…
Забързани хора – незнайно къде...
Крясък на Сова – това пък отде?!
Нощ е далече, а стъмва се вече…
Чух дума – и тя ме посече:
– Хайде нататък, към белия Мрак.
– Това пък може ли? Как?
– Недей да се плашиш - той си е черен.
Страшното става кога е избелен.
Лошото – случва се денем,
(Нощта е само сянката дневна)
Бялото в Мрака – светлина е последна.
Тъмата нататък – самотна пътека…
И няма фанфари – коловоз е за глухи.
Водопади не пеят – реките са сухи.
(И няма лодкари – само гробари)
И няма градини – гъмжи от гадини.
Легион от костенурки кашици –
като охлюви голи – без коруби душици…
Пътят през Мрака, това е… – чак до Небе.
Ще познаеш ли себе кога се завърнеш, дете?!
Ще знаеш ли как се живее –
щом узнал си - как Дрехата тлее?!
Р. Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
