26 мая 2015 г., 01:15  

Стъпка встрани

1.2K 0 3

Стъпка встрани

 

Научих се да ти показвам

как е правилно да се обича.

И научих се да ти доказвам,

Че ти всъщност... точно мен обичаш!

 

Мен, а не онази от миналото „скъпоценно”.

Мен, а не новото ти русо увлечение.

Но само стъпка встрани и ме губиш мигновено.

Предполагам, вече нямаш извинение.

 

Изневяра се превъзмогва само веднъж.

Втори път сърцето ми не позволява.

Така че бъди човек, по-малко мъж.

Нека няма за какво да съжаляваш!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Енева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз харесах,само мъничко да се шлифова и следващото ще е по суперско!Дерзай!
  • Много благодаря!
  • Много мъдро! Може да прости само този, който обича.
    Няма по-добро нещо от прошката, но всяко
    прекаляване дотяга.
    Стихотворението ти много ми харесва,Милена!
    Поздрав и хубав ден!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...