26.05.2015 г., 1:15  

Стъпка встрани

1.2K 0 3

Стъпка встрани

 

Научих се да ти показвам

как е правилно да се обича.

И научих се да ти доказвам,

Че ти всъщност... точно мен обичаш!

 

Мен, а не онази от миналото „скъпоценно”.

Мен, а не новото ти русо увлечение.

Но само стъпка встрани и ме губиш мигновено.

Предполагам, вече нямаш извинение.

 

Изневяра се превъзмогва само веднъж.

Втори път сърцето ми не позволява.

Така че бъди човек, по-малко мъж.

Нека няма за какво да съжаляваш!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Енева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз харесах,само мъничко да се шлифова и следващото ще е по суперско!Дерзай!
  • Много благодаря!
  • Много мъдро! Може да прости само този, който обича.
    Няма по-добро нещо от прошката, но всяко
    прекаляване дотяга.
    Стихотворението ти много ми харесва,Милена!
    Поздрав и хубав ден!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...