26 may 2015, 1:15  

Стъпка встрани

1.2K 0 3

Стъпка встрани

 

Научих се да ти показвам

как е правилно да се обича.

И научих се да ти доказвам,

Че ти всъщност... точно мен обичаш!

 

Мен, а не онази от миналото „скъпоценно”.

Мен, а не новото ти русо увлечение.

Но само стъпка встрани и ме губиш мигновено.

Предполагам, вече нямаш извинение.

 

Изневяра се превъзмогва само веднъж.

Втори път сърцето ми не позволява.

Така че бъди човек, по-малко мъж.

Нека няма за какво да съжаляваш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Енева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз харесах,само мъничко да се шлифова и следващото ще е по суперско!Дерзай!
  • Много благодаря!
  • Много мъдро! Може да прости само този, който обича.
    Няма по-добро нещо от прошката, но всяко
    прекаляване дотяга.
    Стихотворението ти много ми харесва,Милена!
    Поздрав и хубав ден!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...