26 may 2015, 1:15  

Стъпка встрани

1.2K 0 3

Стъпка встрани

 

Научих се да ти показвам

как е правилно да се обича.

И научих се да ти доказвам,

Че ти всъщност... точно мен обичаш!

 

Мен, а не онази от миналото „скъпоценно”.

Мен, а не новото ти русо увлечение.

Но само стъпка встрани и ме губиш мигновено.

Предполагам, вече нямаш извинение.

 

Изневяра се превъзмогва само веднъж.

Втори път сърцето ми не позволява.

Така че бъди човек, по-малко мъж.

Нека няма за какво да съжаляваш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Енева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз харесах,само мъничко да се шлифова и следващото ще е по суперско!Дерзай!
  • Много благодаря!
  • Много мъдро! Може да прости само този, който обича.
    Няма по-добро нещо от прошката, но всяко
    прекаляване дотяга.
    Стихотворението ти много ми харесва,Милена!
    Поздрав и хубав ден!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...