16 июн. 2022 г., 06:38

Стъпки

563 0 1

 

 

 

Тези стъпки, тези тихи стъпки,

дето нощем чувам във съня си

и се будя, и се моля в тъмното...

 

И на сутринта не знам какъв съм:

 

спомен, звук, рисунка на стената

или драскотина в паметта ти,

песен – нова или недопята,

смях ли, плач ли

в есента ти?

 

Твойте стъпки, тези тихи стъпки,

дето чувам нощем в съня си,

те негласно ми припомнят:

тук сме още.

 

И не се е свършило!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...