16.06.2022 г., 6:38

Стъпки

559 0 1

 

 

 

Тези стъпки, тези тихи стъпки,

дето нощем чувам във съня си

и се будя, и се моля в тъмното...

 

И на сутринта не знам какъв съм:

 

спомен, звук, рисунка на стената

или драскотина в паметта ти,

песен – нова или недопята,

смях ли, плач ли

в есента ти?

 

Твойте стъпки, тези тихи стъпки,

дето чувам нощем в съня си,

те негласно ми припомнят:

тук сме още.

 

И не се е свършило!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...