Стъпки ли, чувам на двора...
Стъпки ли чувам на двора,
или вятърът стене в умора?
Тъжни камбани щом бият,
звездите зад облак се крият
Тихо е, като сбогуване,
на лъчите удавени в дъното.
Плисък изпят със затишие,
пауза...блъска във вените.
Обич, когато се ражда,
изгрява звезда на небето,
когато звездица изгаря,
пътека чертае в сърцето.
Стъпки ли чувам на двора,
или вятърът пее свободен.
Изгаря звездица сияйна,
пътека чертае за влюбени.
Със стъпка най-тиха в нощта,
поемам и аз към луната,
заменям съня за светлина,
дано да дочакам и утрото.
или вятърът стене в умора?
Тъжни камбани щом бият,
звездите зад облак се крият
Тихо е, като сбогуване,
на лъчите удавени в дъното.
Плисък изпят със затишие,
пауза...блъска във вените.
Обич, когато се ражда,
изгрява звезда на небето,
когато звездица изгаря,
пътека чертае в сърцето.
Стъпки ли чувам на двора,
или вятърът пее свободен.
Изгаря звездица сияйна,
пътека чертае за влюбени.
Със стъпка най-тиха в нощта,
поемам и аз към луната,
заменям съня за светлина,
дано да дочакам и утрото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
