Jan 31, 2007, 1:49 PM

Стъпки ли, чувам на двора...

  Poetry
723 0 8
Стъпки ли чувам на двора,
или вятърът стене в умора?
Тъжни камбани щом бият,
звездите зад облак се крият
Тихо е, като сбогуване,
на лъчите удавени в дъното.
Плисък изпят със затишие,
пауза...блъска във вените.
Обич, когато се ражда,
изгрява звезда на небето,
когато звездица изгаря,
пътека чертае в сърцето.
Стъпки ли чувам на двора,
или вятърът пее свободен.
Изгаря звездица сияйна,
пътека чертае за влюбени.
Със стъпка най-тиха в нощта,
поемам и аз към луната,
заменям съня за светлина,
дано да дочакам и утрото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...