Стъпки в пясъка
Събуждам се сред тишина и хлад.
Неволно съм заспал на плажа,
който денем е златист и благ,
а нощем пясъка е твърд като паважа.
Прегръщам крехките си спомени
за лятото на нашето обричане.
Когато, бягайки, от страст подгонени,
със пръст написах първото "обичам те".
Вечер сядахме на близките скали,
потънали в очакващо мълчание.
Поставили капан за падащи звезди,
с надеждата да сбъднат съкровенното желание.
А после в пясъка, сред хиляди следи
оставяхме и своето послание.
Брегът си спомня - може би?
Осветен от лунното сияние.
Сутринта, когато утрото дойде
и морето с плясък се пробуди.
С един замах то стъпките отми
и спомените ми младежки, луди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Леонид Стоянов Все права защищены
