бармах (Леонид Стоянов)
103 724
Aug 7, 2008, 4:29 PM

Стъпки в пясъка 

  Poetry
1448 0 16

Събуждам се сред тишина и хлад.

Неволно съм заспал на плажа,

който денем е златист и благ,

а нощем пясъка е твърд като паважа.

 

Прегръщам  крехките си спомени

за лятото на нашето обричане.

Когато, бягайки, от страст подгонени,

със пръст написах първото "обичам те".

 

Вечер сядахме на близките скали,

потънали в очакващо мълчание.

Поставили капан за падащи звезди,

с надеждата да сбъднат съкровенното желание.

 

А после в пясъка, сред хиляди следи

оставяхме и своето послание.

Брегът си спомня - може би?

Осветен от лунното сияние.

 

Сутринта, когато утрото дойде

и морето с плясък се пробуди.

С един замах то стъпките отми

и спомените ми младежки, луди.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??