14 янв. 2011 г., 14:32

Стъпки в снега

880 0 8

Стъпки в снега. Обречена тишина

и толкова е бяло... кристална светлина.

Душата ми - любов до болка,

стаена във очите на кошута.

Върви в снега със ласка кротка.

Сълза молитва - отронва се нечута.

По тиха пътека - бели обятия,

носи задъхана нежност.

Във края на бялото -

предчувствие за неизбежност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми много!
  • Благодаря Ви Вилдан,Цвети,Стефи,трогната съм от вниманието Ви!В случая любовта е до болка,защото сърцето предчувства неизбежния край!
  • "Душата ми - любов до болка"


    Аплодирам те!
  • Нежно, красиво... и "любов до болка, стаена във очите на кошута"! Прелест е!
  • Много хубав стих, Руми!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...