Стъпки в снега. Обречена тишина
и толкова е бяло... кристална светлина.
Душата ми - любов до болка,
стаена във очите на кошута.
Върви в снега със ласка кротка.
Сълза молитва - отронва се нечута.
По тиха пътека - бели обятия,
носи задъхана нежност.
Във края на бялото -
предчувствие за неизбежност...
© Румяна Todos los derechos reservados