Стъпки в снега

Poetry

879 0 8

Стъпки в снега. Обречена тишина

и толкова е бяло... кристална светлина.

Душата ми - любов до болка,

стаена във очите на кошута.

Върви в снега със ласка кротка.

Сълза молитва - отронва се нечута.

По тиха пътека - бели обятия,

носи задъхана нежност.

Във края на бялото -

предчувствие за неизбежност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valia1771 (Ивон)

Хареса ми много!

2011-01-15T11:58:02+02:00
rumiana (Румяна )

Благодаря Ви Вилдан,Цвети,Стефи,трогната съм от вниманието Ви!В случая любовта е до болка,защото сърцето предчувства неизбежния край!

2011-01-15T11:49:07+02:00
stefitopz (Стефка Георгиева )

"Душата ми - любов до болка"

Аплодирам те!

2011-01-15T11:32:41+02:00
Traum (Цвети Йорданова)

Нежно, красиво... и "любов до болка, стаена във очите на кошута"! Прелест е!

2011-01-15T10:14:59+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Много хубав стих, Руми!

2011-01-15T08:44:52+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0