30 окт. 2019 г., 09:49

Стюардесата

547 0 1

Стюардесата

 

Рулира самолета и завива

по пистата: готов да излети...

Една жена: убийствено красива

в средата на пътечката стоѝ...

 

Не знам дали разбира тя самата

(във черна рокля с шалче на врата)

властта, която дава на жената

загадъчната нежна красота!...

 

А в мен внезапно мълния премина,

раздруса ме, но схванах откъдѐ,

щом с чара си на прелестна Богиня –

тя пътниците раздели на две...

 

Със жестове заучени показва

какво да правим в случай на беда,

мъжете взрени в щедрата ѝ пазва

мечтаят си за нежното ѝ: „Да”.

 

Жените: на разсеяни се правят

и търсят в съвършенството дефект...

А толкоз красота!... Това направо

стресира разбираемо с респект!...

 

Едно дете във самолета звънко

докато виеше като зверче,

загледа стюардесата и млъкна,

навярно беше малкото – момче...

 

... А демонстрацията щом приключи

във въздуха остана да виси:

–упойващият аромат на Гучи

във лунна сплав от нейните коси...

 

17.10.2016. Барселона; WIZZ AIR

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Убийствено красиво описание
    на толкова вълнуващо създание.
    И сигурно прочелите момчета
    ще искат да летят със самолета.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...