23 июл. 2008 г., 00:54

sugar free

798 0 6

късно е малко за извинения

като повдигнеш света на малкия си пръст

той неминуемо има отклонения

никога не се връща във вдлъбнатината

на възглавницата

какво като съм розова

свали презрамката на листа

зърното на деня ще те нахрани

с изненади

остави ме да си разходя мацевските обувки

по разбитите сънища

свери часовника

търпението заключи с белезници

за железния скрин

нарежи ябълки

няма нежност в насоченото дуло

(извини ме)

ако намериш време отиди на маникюр

мразя бримки по прозорците

нащърбени остатъци недоказано в чинията

света пусни по пързалката

и се връщай

че не мога да намеря шиша за лед

а ми се пие сангрия

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...