Jul 23, 2008, 12:54 AM

sugar free 

  Poetry » White poetry
637 0 6

късно е малко за извинения

като повдигнеш света на малкия си пръст

той неминуемо има отклонения

никога не се връща във вдлъбнатината

на възглавницата

какво като съм розова

свали презрамката на листа

зърното на деня ще те нахрани

с изненади

остави ме да си разходя мацевските обувки

по разбитите сънища

свери часовника

търпението заключи с белезници

за железния скрин

нарежи ябълки

няма нежност в насоченото дуло

(извини ме)

ако намериш време отиди на маникюр

мразя бримки по прозорците

нащърбени остатъци недоказано в чинията

света пусни по пързалката

и се връщай

че не мога да намеря шиша за лед

а ми се пие сангрия

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??