Jul 23, 2008, 12:54 AM

sugar free

799 0 6

късно е малко за извинения

като повдигнеш света на малкия си пръст

той неминуемо има отклонения

никога не се връща във вдлъбнатината

на възглавницата

какво като съм розова

свали презрамката на листа

зърното на деня ще те нахрани

с изненади

остави ме да си разходя мацевските обувки

по разбитите сънища

свери часовника

търпението заключи с белезници

за железния скрин

нарежи ябълки

няма нежност в насоченото дуло

(извини ме)

ако намериш време отиди на маникюр

мразя бримки по прозорците

нащърбени остатъци недоказано в чинията

света пусни по пързалката

и се връщай

че не мога да намеря шиша за лед

а ми се пие сангрия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...