сугестивност
сугестивност
Като риби мълчим. Между нас е планктон
и водата тежи – пресолена от вторници!
И не знаем как в тая тегава шир
глътка въздух да вземем свободно...
А светът се върти - без сигнали, без стоп.
Прегоряват лета и се връщат пророци.
Пишем болни от стихове дневника строг
на едно битие – съкратено до сложност.
По небесния плац, обозрим и висок,
иде нашият бог. Чака химни и клонки.
Все го викаме, търсим, но можем ли
да дочакаме отговора, щом сме толкова долу?
През завеса от цифри и смог от вражди
как да стигнем Другия бряг за спасение –
полетим в кръговрат, а стоим на пети,
закъснели виновници от гара последна...
Вечер бродим из сънища, търсим мечти
и се давим със сламки на плиткото –
плуваш, не плуваш - все едно си един
и избираш за пояс дяволски хитрото.
Ако си Ева – вземи си Адам. Двама
в лодката без весла и кормчия. С куче,
деца и хляба половин – бързай и яж,
докато стигнеш земя, обявена за ничия.
Там колко щеш бъди чирак и майстор,
че пак поглеж – започне ли се да живееш,
ще дойде същият неугасим копнеж
посоките да слееш до безкрайност...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златина Георгиева Все права защищены
