сугестивност
сугестивност
Като риби мълчим. Между нас е планктон
и водата тежи – пресолена от вторници!
И не знаем как в тая тегава шир
глътка въздух да вземем свободно...
А светът се върти - без сигнали, без стоп.
Прегоряват лета и се връщат пророци.
Пишем болни от стихове дневника строг
на едно битие – съкратено до сложност.
По небесния плац, обозрим и висок,
иде нашият бог. Чака химни и клонки.
Все го викаме, търсим, но можем ли
да дочакаме отговора, щом сме толкова долу?
През завеса от цифри и смог от вражди
как да стигнем Другия бряг за спасение –
полетим в кръговрат, а стоим на пети,
закъснели виновници от гара последна...
Вечер бродим из сънища, търсим мечти
и се давим със сламки на плиткото –
плуваш, не плуваш - все едно си един
и избираш за пояс дяволски хитрото.
Ако си Ева – вземи си Адам. Двама
в лодката без весла и кормчия. С куче,
деца и хляба половин – бързай и яж,
докато стигнеш земя, обявена за ничия.
Там колко щеш бъди чирак и майстор,
че пак поглеж – започне ли се да живееш,
ще дойде същият неугасим копнеж
посоките да слееш до безкрайност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
